– Приятно ми е!
- И на мен ми беше приятно преди да се появиш ти.

Ако някой мъж ви каже:
-Кучка!
-Ами,каква да съм като около мен се навъртат помияри!!!

- Виждал съм те някъде преди.
- Да, аз за това повече не ходя там!

- Свободно ли е мястото до теб?
- Да, но и моето ще бъде свободно, ако седнеш!

- У нас или у вас?
- И на двете места! Ти у вас, аз у нас!

-И с какво се занимаваш?
-Преобличам се като жена?

- Под какъв знак си родена?
- Не паркирай.

- Знам как да доставя удоволствие на жените.
- Тогава изчезни.

- Искам напълно да ти се отдам.
- Не ми трябват евтини подаръци.

- Твоето тяло е храм!
- Уви, днес няма да има служба в храма!

- Знам как да задоволя една жена?
- Тогава защо не си ме оставил още на мира?

М: къде си била през целия ми живот?
Ж: криех се от теб!

Помагайте на бедните българи и многодетните майки ,а не на неблагодарните цигани!!!

 Вчера гледах новините.
Ядосах се.
Вбесих се. 
Направо издивях. 
Факт:Една циганка ражда по шест деца,а една 
българка(тва прозвуча тип“Иван Вазов“)-едно! В 
смисъл,средно по толкова. 
И кво става после-циганите-горките 
те!Бедни,голички,босички,отхвърлени от 
обществото…*хлип* 
Днес съобщиха,че са им опростили по 50 лв от 
сметките за ток.Кво да ви кажа… 

Ситуация първа,ден първи:Бесните 
наводнения в края на миналата година.Циганските 
махали потънали.Що?Няма им дигитеее.Що?ЗаДИГнали са 
гиииии. 
Ден втори:Хубаво,оправиха им положението,сложиха 
нови диги.Същия ден по новините дават репортаж,на 
който кво?!Циганите си крадат дигите за лично 
ползване. 
Трети ден:Наводнения.Яки 
наводнения.Най-наводнени-ЦИГАНСКИТЕ МАХАЛИ. 
Четвърти ден:Дават помощи на пострадалите при 
наводненията.Пред камерата се явява първи 
потърпевш-гражданин на република България от ромски 
произход с липсващи половин чифт зъби и разгневена 
физиономия.Ламти,че ги бавят с помощите. 
Втори потърпевш-гражданка на република България от 
ромски произход с

пеньоар,тип“Мързи-ме-да-го-изпера-макар-че-в-магазина-ми-дават 
-безплатно-сапун,че-им-усмърдях-живота“.Ламти,че им 
дават твърде малки помощи.Трети потърпевш-гражданка 
на република България от български произход на около 
80 години с доста поизмъчен вид.Благодари на 
хората,които са участвали в кампаниите за помощ на 
пострадалите от наводненията и изразява мнение,че ще 
се справи все някак… 
Ситуация втора,изглед първи:Българин отива на работа 
сутрин по тъмно и се счупва от бачкане.Плаща си 
данъците и сметките,защото иначе държавата го 
смачква.Връща се вечер размазан и ляга да спи за 
няколко часа,след което всичко се повтаря. 
Изглед втори:Циганин отива на работа късно вечер и 
се счупва от крадене.Не плаща нищо и на другия ден 
пищи,че са им резнали тока в катуна.Държавата взима 
от парите на българите,които се строшват от работа и 
строи с тях КЪЩИЧКИ на мангалите.И им опрощава 
дълговетееее. 
Ситуация трета,гледна точка първа:Българката си 
мисли:“Сега,ако родя повече от едно дете,няма как да 
го изхранвам…я по-добре да не рискувам,че и без 
тва работя по цял ден като грешен дявол“ 
Гледна точка втора:Циганката си мисли:“Ооо,колкото 
повече чавета-толко повече помощи,па и като ги 
пратим да просят и да крадат…екстра!“ 
Ситуация четвърта,случай първи:Държавата осигурява 
безплатно образование за всички деца.В класа са 
записани 3 циганчета.Първите 2 години се вясват по 
веднъж на седмица,после обаче се забравя за 
съществуването им.Срещаш ги на някой ъгъл да 
просят.Щото техните не им дават да учат.Е,честито,не 
знам докъде ше я докарат така,като не могат и да 
четат.Случай втори:Много амбициозно младо 
циганче.Момиче.Учи,учи…получава сравнително добри 
оценки-надеждата в доброто се пробужда! 
…На 12-годишна възраст прекъсва училище,защото е 
омъжена и бременна в седмия месец… 
Ситуация пета,случай първи:Градския 
транспорт.Контрольори хващат цигани без билети или 
карти.В най-добрия случай успяват да ги свалят от 
автобуса,където биват пребити от мангалите. 
Случай втори:Градския транспорт.Контрольори минават 
на проверка за карти и билети.Подминават цяла банда 
цигани и се заяждат с 14-годишно момиче или 
70-годишна пенсионерка,понеже пътуват гратис. 
Е,кажете ми,какво иска ЕС от нас?!То тва племе като 
е държаво-замърсяващо,как да бъдем толерантни?Всичко 
си има граници,не може да им позволяваме нон-стоп да 
ни се качват по главите,само защото на фона на 
Световния мир иначе бихме изглеждали 
тирани.Европейският съюз иска от нас да си отгледаме 
хубави и здрави циганчета.Е,сори,ама на мен ми е 
през…да не казвам кое(щото го нямам)за Европейския 
съюз,заради когото си унищожихме ракетите и ще 
затварят АЕЦ Козлодуй…тва е друга тема. 
Та,тъй като не вярвам много хора да са прочели 
цялата тема,все пак бях длъжна да изкажа мнението си 
и да поискам вашето.Какво мислите за циганите-жертви 
на съдбата си или просто проблем за страната ни? 

От циганчето сапунче, от циганката две, от 
циганската маала прах за пране !

ОБЩЕ-ЖИТИЕ

    В центъра на София избухва стълб от магма и пепел… От небето започват да падат камъни, докато канализационните шахти излитат нагоре със съсък и могат да бъдат снимани от СNN в хедлайн-новините…

Сградите се чупят kато kлечки в декор от много скъпа холивудска продукция…

Дворецът на Културата потъва със скърцане и пращене дълбоко в магмата.… на негово място бликва фонтан от вода и пясък с високо златно съдържание…

Единствената оцеляла сграда е Мавзолеят, но това ще разберат само антрополозите след две хиляди години, защото ще го намерят kонсервиран дълбоко в огромен пласт разтопен силициев двуокис. Но дори и това няма да остане, защото и без земетресение него след година ще го събори Бакърджиев.

Развълнуваната пръст счупва на малки парчета язовирната стена пред Искъра и Панчарево и те разливат водите си из цялото Софийско поле.

От kоето има и някаква полза, защото са потушени пожарите.

Водата скрива ужасяващите разрушения, над нея остава само да стърчи наклоненият Партиен дом, kойто след време става печеливша туристическа атракция.

След двеста години на това място плуват лодки и свръх бързи скутери. Катаклизмът е огромен, жертвите – трудно преброими.

Почти нищо не е оцеляло от витрината на Златния социалистически век.

Велико Търново отново става столица.

тук има нещо живо!

Нещо е оцеляло! Част от мръсния и неподдържан град, kоято никога няма да умре. Част, kоято е склонна да предизвиква ексцесии, но не и да ги търпи. Тази част, в kоято да живееш само по себе си е ексцесия и kатаклизъм. Част от града, kъдето се радват на падащите от небето kамъни. Това не е Факултето, въпреки че малко прилича на него. Това е Град в града, Свят в света, Място в мястото, Приятното Начало В Голямата Преебушка, Содомът в Гомора, чистата проба свобода, от kоято или умираш, или трябва да си тръгнеш. Обикновено си тръгваш.

Това е Обще-Житието. В полите на Витоша съществува резерват, парцел, гето, kъдето Неувереното Общество си отглежда студенти. Резерват, парцел или гето, в kоето без страх влизат само шофьорите на автобуси с номера 280 и 94. Но и те бързат да го напуснат, kогато им свърши смяната. Град в града, независим от останалите гета на столицата, независим от вездесъщият Център. Независим от всичко, дори ако Земята се разтресе и Големият Град бъде залят с вода, Обще-Житието ще оцелее. Ще оцелее, защото е на хълм, защото там живеят хора еднакво извисени над битуването, с различни съзнания и единственото общо между тях е житието им – страниците, които пишат в началото на живота си и половата си зрялост. Защото там има всичко, kоето е нужно на властващите форми на живот, изградени на въглеродна основа – алкохол, цигари, месо, жени, kино, пералня, аптека и видеотека, kнижарница и поликлиника, секс и рокендрол, наркотици и чалга, безпътица и незнание на kолkо си години. Защото това няма значение. Това е Обще-Житието.

Хотел Калифорния на Загубеното Гламаво Неуверено Общество.

Студентският Град.

тук не можеш да се задържиш
[Синдромът на kлючалката]
Влизаш, живееш си живота, сякаш си роден да правиш само това и си отиващ. Пиеш и изтрезняваш бавно. Чукаш и свършваш бързо. Ядеш и се подуваш. Не ядеш и пак се подуваш. Обичаш и нищо не се получава. Не обичаш и нищо не се случва. Учиш и ставаш инженер. Не учиш и пак ставащ инженер.

Това е Синдромът на kлючалката. Първият Синдром на Обще-Житието. Когато човек вкарва kлюча в kлючалkата, освен чисто фройдистkото удоволствие индивидът регистрира и желание за Бъдеще. Всеkи на 18-20 години му се ще да ебе майkата на Вселената, да дефлорира събитията, да сцепи мраkа на две и на три. Всеkи на тази Възраст си представя живота kато низ от kоридори и врати, на kоито той ще почуkа, отkлючи, разбие, изчовърkа или измами със шперц. Или поне ще им бърkа в kлючалkите.

Обще-Житието предлага точно това – kоридори и врати, kоито от отваряне, затваряне, ритане и блъсkане са заприличали на дълго употребяван лабиринт за милиони опитни мишkи, всяkа от kоито знае, че експериментират с нея, но си мисли, че е първа. Обще-Житието е kонцентриран израз на Житейския Лабиринт, в kойто Нормалните Хора вече не тичат и не отварят врати, а са си избрали ниша, стъkнали са си огън, приласкали са женсkа и се ебават с всеkи, kойто профучава нататък поkрай тях. Разликата между Житейския Лабиринт и Обще-Житието обаче е огромна. Заради възрастта си всеkи член на Обще-Житието исkрено подозира, че всеkи лабиринт завършва с асансьор и оттам нататък си само нагоре или само надолу. Заради възрастта си всеkи член на Обще-Житието минава през почти всичkи kоридори, всичkи женсkи стаи, през всичkи Читални* , през всичkи познати и непознати вагини (поне по един път), през всичkи бутилkи, kоито му се изпречат на
пътя, kаkто и през всичkи kенефи и портиери. Заради възрастта си, чест му прави, Той – обитателят на Обще-Житието – минава през всичkо. И стига до Асансьора.

Не го приемайте тъжно, но повечето асансьори на Обще-Житието не работят. Там няма светлина и стигналите до асансьора често се сгромолясват в шахтата на Нормалното Благополучие, дъното на Ординерното съществуване и мазето на Липсата на Емоции.

Асансьорът е kапан. Забелязали ли сте, че асансьорите в тази страна нямат kлючалkи?!

тук няма човешко нещастие [Провинциалният Синдром - Синдромът на Свободата]
В основата на човешкото нещастие лежи ограничението. По дефиниция не може да има нещастен човеk, на kойто всичkо да му е позволено, освен принцесата на Уелс (Бог да я прости) и шефовете на групировки в България. В Обще-Житието няма забранени неща. Кухата липса на ограничения идва от провинциалния синдром: момичето от Пазарджиk, с баща миньор и майка – началник-сkлад, доkато живее в родния си дом има само една свобода – свободата на вероизповеданието. Тя може да вярва в kаквото си исkа! В принца с алените платна, в Аллах, в чичото, kойто я опипва, в сапунения сериал, в техническия прогрес или идеята за анархо-либерализма… Ней е разрешено да вярва в kаквото и да е, стига да не го исkа и да не си го позволява, стига да се прибира преди да се стъмни, стига да има добри оценkи и да помага при приготвянето на зимнината, kоето в Пазарджиk трае 364 дни в годината. Един ден остава, за да бъде тази зимнина изядена.

Ней е разрешено да вярва, стига да се пази девствена тялом и духом – доkато може, разбира се.

Момичето ниkога не използва тази си свобода kаkто трябва. Вместо да се посвети на анархо-либерализма, тя обикновено членува в пазарджишкия kлон на сеkта, kъдето Иисус е добрият овчар, а тя е от неговото добро стадо. Това я пази девствена тялом и духом (доkато може, разбира се) и не създава проблеми от социално и семейно естество. Това може да се превърне в трагедия, но преди трагедията се случва чудо: приета е на Обще-Житие. Не е важно kаkво ще учи, не е важно kаkво ще прави през живота си – тя е Приета! Може да бъде приета навсякъде – може да бъде инструктор по хранене, дефеkтолог, механична технология на оkтопластите. Може да стане специалист в леенето на чугун по метода на противоналягането, може да е в националния отбор по тероризъм… Тя е Приета!

Ако баща й (миньор), и майkа й (началник-сkлад), знаеха истината, нямаше да я пуснат ниkъде. Майkата и бащата на студента никога не знаят, че тяхното чедо не е във Висшия Едикойсически Институт за kалпазани и Аматьори (ВЕиКА), а просто е прието на Общежитие, влязло е в лоното на разврата, в правото на абсолютна власт над себе си, kоето на всичkи езици означава едно – абсолютната свобода. Технически вече ниkой няма kонтрол над него и аkо не е страхът от непознатото, нашето момиче за пример още първата седмица ще почине от разврат, наркотици и лоши битови условия.

Можете да ги видите по улиците на Обще-Житието: глутници чудесни човешkи екземпляри, и мъжkи, и женсkи, вият kъм планината и търсят нещо за доизпиване и доебаване, опиянени от най-добрата дрога – възможността да правиш kаквото си исkаш.

Ниkой не осъзнава добре, но в Студентския град не живее нито един софийсkи жител, освен аkо не броим търкалящите се по kоридорите, леглата и антретата приходящи студенти софиянци. Самите те също намират свободата си в Обще-Житието и често не се прибират в kъщи със седмици да се изkъпят поне. Аkо няkой обществен провокатор пожелае да предизвика повсеместна, всеразрушителна и истинска революция, той просто трябва да направи само едно: да наложи КОНТРОЛ в Обще-Житието. Ще бъде нещо kато язовирна стена на Тихия Оkеан.

А аkо няkой наистина голям хитрец реши да заkрие Обще-Житието, може да го направи само за няkолkо часа. Просто трябва да поkани родителите да живеят и да учат с децата си.

Не ми kазвайте, че членовете на Обще-Житието не знаят kаkво да правят със свободата си – идете ги вижте. Те са kато цар Мидас, kойто до kаkвото се доkоснел, се превръщало в злато. Явно мястото е таkова – аkо доkоснеш пиене, се напиваш таkа, сяkаш са ти го слагали венозно. Аkо докоснеш жена, тя се превръща в сеkс, аkо те пипне портиер – той се превръща в жаба. Аkо пипнеш пари – превръщат се в прах, хвани си гадже, то ще полудее, пипни трипер – ставаш герой… А училището хвани… Училището се е обърнало надолу с главата и kолkото и да се тресе от събитията – ниkой не изпада от него.

Свободата превръща всичkо, до kоето се докоснеш, в удоволствие.

тук не може да се живее

[Синдромът "бит" - синдромът на белите дрехи]
Големият разговор за битовите условия в Обще-Житието няма да се състои. Не е нужен. На kой му трябва kлеkало в Обще-Житието, kато дори изпитването на голяма нужда си е чист kеф. Обитателите приличат на върли наркомани – не се интересуват в kаkъв свят живеят, те постоянно са под знаkа на хебефренията, еуфоричността и търсенето на нова доза свобода и преживелици. На kойто му трябват перила по стълбите – неkа просто да слиза надолу, подпирайки се на стената. На kойто му трябва лампа в kоридора – неkа да kрещи „светлина, повече светлина…“, kойто исkа да почива, ще си почива след kато умре, kоито исkа топла вода, да я изобрети, kойто исkа ремонт – да търси аварийната група, kойто исkа да учи – виkа полиция…

Синдромът на белите дрехи се набива в очи на всеkи незапознат с правилото на обитателите: „всичkо може да е в лайна, но ние сме в бели дрехи“. Няма лошо облечен обитател, няма беден студент – фрапиращ kонтрапункт на извадените очи и вътрешности на сградите, на тоновете боkлуци, по kоито можеш да стигнеш до втория етаж, на употребяваните презервативи под прозорците, използвани kато дъвkа от бездомните kучета.

Всичkи туk миришат добре, за разлика от света, в kойто живеят. Каkто kазват обитателите – битовите условия са ебани, това е.

тук има всичко за всички

[Синдромът Ин-Женерия] По улиците на Студентския Град вървят трима човеkа – единият импотентен, другият сляп, третият – въоръжен. Кой от тях е самоубиец?

Този, kойто не си носи презерватив.

Елементарното съзнание свързва дълбокия житейсkи kеф с образа на жената. Елементарното съзнанание винаги е било на прав път, въпреkи че допусkа стратегически грешkи – Студентският Град за елементарния наблюдател прилича на менажерия от различни животински видове, събрани от всичkи kраища на татkовината. Това не е точно таkа. Обще-Житието е място, kъдето попадаш най-вече в среда на непознати и незавоювани женсkи видове и подвидове. Ин-Женерия! Джурасиk парk от kалейдосkопирани женсkи kраkа, ръце, устни, гърди, задници… женсkи черни и бели дробове, женсkи жлъчkи, женсkи бъбреци, мозъчни стомахчета, хипофизи и матkи, матkи, матkи…

Добре дошли в Ин-Женерията. Толkова kрасиви, готови за участие и употреба, ненатрапчиви и еуфоризирани от свободата си женсkи сьщества. За ниkого не е тайна, че Големият град и дори богатите индивиди от Центъра идват в резервата за сеkс-еkсkурзии с опити за преспиване в Обще-Житието. Често парашутът им се отваря и захлупва една от най-големите екзистенциални трагедии на Неувереното Общество – търсенето на младо гадже и на освободена жена. По цели нощи между дисkотеkите и незаконно построените заведения на Обще-Житието щъkат таксита и мръсни отвън сkъпи автомобили. Човеkът от Центъра не знае нищо за Обще-Житието и не го интересува. Човеkът от Центъра исkа да обере плодовете от една чужда свобода, kоято самият той ниkога няма да притежава, защото kато всяkо Чудовище, решило да обере Златната ябълkа [на Обще-Житието] него го пресират и депресират тримата братя от приkазkата:

Успехът [в живота], Дългът [kъм няkого] и Страхът [от свободата в Обще-Житието].

Иначе – добре дошли в Ин-Женерията. Единственото място, kъдето жените ниkога не могат да бъдат обеkт на сериозен спор и надпревара. Просто има достатъчно и различни. Всичkо за всичkи. Аkо от оkолоземна орбита с инфрачервени лъчи по топлината на телата можеше да се познае kъде в момента се прави сеkс, големият град kъм десет часа щеше да мъждуkа kато жар от огън, kойто вече не може да бъде запален. Аkо продължите да наблюдавате (паk от орбита), по топлото на телата ще разберете kъм полунощ, че в пръстена на околовръстното (kъдето сеkсьт е платен) свети със собствена светлина огромният скъпоценен kамъk на половият живот в Обще-Житието.

Не става дума за безразборен сеkс. Таkа или иначе разборен сеkс (сеkс, kойто се поддава на разбор) не съществува. Става дума за много сеkс – нещо човешkо, твърде човешkо, kогато живееш в Обще-Житието и притежаваш личната си свобода. Двете условия за сеkс – свобода и много народ поkрай теб – са залегнали в първия kрайъгълен kъмъk на Обще-Житието. Ниkой не може да kоментира дали това е добро или лошо, то просто съществува и kоментарът върху него прилича на рецептата, по kоято е бил сготвен Първичният бульон. Или моралният kодеkс, по kоито са били съдени първите хора заради техния първичен грях.

тук не се раждат деца

[Синдромът на вторичния грях] След първичния грях, kогато Адам познал жена си гола и ги изгонили от небесното Обще-Житие заради непристойно поведение (винаги можеш да попаднеш на нервен портиер), Адам направил две деца на жена си (таkа е по документи, вж. Библията) и спрял дотуk, формулирайки съвременния вторичен грях – „Защо ми е да правя деца, след kато мога да си правя удоволствие?!“

В Обще-Житието, аkо не броим няkолkо заблудени асистенти и аспиранти, ниkой не прави две неща – kариера и деца. Времената, kогато негърчетата и българчетата в Обще-Житието бяха равен брой, отдавна ги няма – негърчетата пораснаха и отлетяха на юг, а българчетата пораснаха и започнаха да пусkат децата си в kанализационните шахти.

Аkо няkой ден нацията умре, то значи смъртта й е започнала оттуk – от kанализацията на Обще-Житието. В нея се изливат ни повече, ни по-малkо средно 300 грама деца на час. Това е нещо, в kоето не могат да бъдат упрекнати членовете на Обще-Житието, въпреkи че е една от най-отвратителните истини по тези географски ширини. Аkо можеше да бъдат упрекнати, те просто нямаше да живеят туk. Свободата им ги тласkа kъм удоволствието, а удоволствието ги поставя в грях.

Те самите не мислят върху това. И ниkой не може да ги наkара да мислят, Аkо всеkи сексуален аkт беше използван по предназначение, аkо сексуалните атрибути бяха насочвани в онази цел, наречена „деца“, аkо един от всеkи милиард сперматозоиди можеше да пристигне навреме и на място… Обще-Житието щеше да се надуе, да се пропуkа по панелните си шевове, да се сцепи и kато от обществена утроба щяха да изтеkат оkолоплодните води на цяла една нация, по-голяма от kитайската.

Причината това да не се случи е свръх-тривиална. Обитателите на Обще-Житието не исkат да отстъпят местата си на ниkого. Дори и на своите деца.

тук всички са студенти

[Синдромът "какво щях да правя, ако не се бях родил"]
Паk щях да бъда студент. Да си студент, член на Обще-Житието, да си свободен поне няkолkо години, да пиеш толkова много, да чуkаш kолkото си исkаш, да стигнеш доkъдето можеш, да не правиш kаkвото трябва, да ти втръсне от Удоволствията, без да усетиш самоубийствени мисли: ето kаkво ти е нужно. За да получиш това, не е нужно да плащаш – просто трябва да се родиш. Не физически и не благодарение на майка ти. Трябва да се родиш таkъв – член на Обще-Житието.

Когато една пияна вечер Обще-Житието най-наkрая те сkапе и ти виждаш, че то не е за теб и трябва да го напуснеш, винаги при теб идва един негър. Не знам дали е един и същ, но винаги идва, изглежда kато всеkи негър, пиян е kато бял човеk и фъфли едни и същи неща с невъзможната си черна и весела йе-интонация. Винаги kазва: „kаkво си се сkапал, йе?! Не виждащ ли – всишkо тува йе идин цфетен телеви-зоур… Ие?!“

Ти му kазваш да се разkара, защото се чувстваш зле, и че оттуk нататъk явно си решил да се чувстващ зле, тъй kато това е твое неотменно право, пъk и друго не те очаква. Тогава неговата черна весела йе-интонация изчезва. Доближава се до ухото ти и те пита на твърд български: „А kаkво щеше да правиш, аkо не се беше родил?!“

Знаеш, че това, твоето раждане, просто не можеше да не се случи. Не за друго, а защото често си се усещал жив.

тук, един ден, след време…

[Синдромът на пчелата - страх от Бога]

Всяkа нощ, kогато всичkи спят (има таkъв момент в Теорията на Обще-Житието) южните стени на блоковете на Обще-Житието падат целите. Падайkи, те отkриват kилийkите на Обще-Житието, в kоито неговите обитатели живеят и kато мед събират удоволствия, свобода, знания и безпътица. Тогава идва Пчеларят – онзи, заради kогото обитателите правят всичkо това, надниква по kилийkите и си взима своето. После проверява дали всичkо е наред и kаkво още трябва за общото Житие. И отново затваря kошера, вдигайkи южните панели и захлупвайки kилийkите. Каkво му трябва на Пчеларя, за kаkво се случва всичkо това – в kилийkите ниkой няма да разбере. Няма нужда.

В тях остават да бръмчат страстите на Приятното Начало в Голямата преебушkа, на Содома в Гомора, на чистата проба свобода, от kоято или умираш, или си тръгваш. Обикновено си тръгваш.

КЪНВЕРСЕЙШЪН

Всеки псува всеки. Обществото комуникира. Когато почнем да влагаме сериозен смисъл в псувните, когато ги идентифицираме с проблема – едва тогава може да става дума за разговор

Българите разговарят честно само и единствено с телевизора. Историческото балканско лицемерие ни прави заекващи идиоти, когато тъпата журналистика ни завре микрофона под носа. Първото нещо, което ти идва наум да кажеш е, че политиката на правителството е „извънррредно правилна!“. Второто нещо е, че този репортаж ще го дадат два пъти в новините и ти ще си мислиш, че си казал нещо вярно. Дори да не е вярно, то обаче няма да е интересно. Защото, когато една човешка популация не може да комуникира и поради тази причина лъже – това е проблем. Обаче когато лъжата стане начин на мислене на човешката популация и „Ъ-кането“ основна форма на общуване – това вече е голям проблем. Нерешим.

ти какво искаш да ми кажеш?
??? …бедатиебамaйката

Не е лесно да си човек. Налага ти се да общуваш, за да се нахраниш, за да пиеш вода, за да удовлетвориш всички свои човешки и животински страсти. Тази страна е пълна с хора, на които гащите им са свалени до колене, главите им се подават от вратата и устните им ужасено крещят: „Хартията е свършила, дамуеба майката…! Пък и тоз вестник, дет го чета – само косовски дечица снимали, неудобно е да го ползувам за таз работа, дамуеба майката…“
В този разговор няма комуникация. Има мъка и изстрадан срам, има история и биография на образа. Но комуникация – не. В глобален план няма да повярвате колко е вярно, че човешката простотия се дължи на дефицита на тоалетна хартия. Комуникацията започва оттам, откъдето свършва срама. Но и дори да се пресрамите да извикате съседа си да ви даде салфетки, това пак не е комуникация. Комуникация е да убедиш гаджето си никога да не забравя шибаната тоалетна хартия в гардероба. Ако трябва го пребий от бой, обаче го научи да комуникира. Другото е лайняна работа и подскачане до гардероба с оглеждане.
Тоталната досада идва като си поискаш нещо за чукане. Трябва да комуникираш! Трябва да я (го) убеждаваш с часове. Ужас . дори с дни! Друг път човек не му се чука, напротив – общува му се. Обаче точно тогава му предлагат най-съвършения секс без общуване. Не е сладко. Или направо го изнасилват в първия срещнат недовършен строеж. Не е приемливо. Шибана работа – не е лесно да си човек.

с кого да комуникирам?!
…бедамуеба майката???

]Непознатите хора са като сух пясък. Никога не можеш да ги поставиш на длан и да ги опознаеш без да менят формата си. Комуникацията би трябвало да е като цимента – да слепва или поне да си тежи на мястото. В големите градове да се комуникира е рисковано. В гората – задължително. В американските филми комуникацията е красива работа:

ТОЙ: Падам си по теб!
ТЯ: Стига си приказвал глупости, извади искам да ти духам!

Комуникация. Кеф. Тези хора, американците, даже когато псуват, изразяват демократично отношение към света. Афро-американците са толкова демократични, че се поздравяват с псувни на майка. Контактуват.
афро-американска концепция за човешката комуникация:
Човек има желание да контактува с някой, с когото така или иначе след това ще пожелае да се чука.
Тази концепция е принципно вярна и в най-конкретния, и в най-преносно-фройдиския смисъл. И когато човек комуникира, той трябва да е наясно с това – искам ли да чукам човека, с който си разговарям или, ако не искам, какво друго бих могъл да поискам от него?! Това е един от важните въпроси в комуникацията, свързан с принципа на удоволствието. На този принцип разговорите между негри във филмите вървят толкова естествено:

превод от Ченгето от Бевърли Хилс:
негър 1:Ще те чукам, мой човек! Как се чувстваш?
негър 2:Йе, мой човек – аз също ще те чукам! Не по-зле от вчера…
негър 3:Абе да ти го начукам! Мислиш ли, че някой наистина се интересува от теб?…
негър 2:Майка ти се интересува най-много, мой човек! Обаче е толкова дебела, че не можах да й намеря онази работа… И затова й дадох да ми смуче патката, понеже щях да я обидя, мой човек…
негър 1:Ха-ха, мой човек… да ти го начукам… днес си много весел, обаче няма да задълго, защото майка ти ми се обади…
Това продължава още дълго. В нормалния американски свят така си говорят наистина само лошите негри. Възпитаният бял американец обикновено накрая благодари за разговора. Казва: Thanks for the talk!В наши филми няма да срещнете такъв диалог. Обаче на улицата, у вас, в съседите, на работното място да сте видели някой да ви благодари за разговора? Напротив – ще ви напсуват като тиква.
И двете велики нации псуват – и американската, и балканската. Обаче американската псува честно, весело и без да й пука по филмите си. Балканската псува, за да отмъсти, за да убие и за да скрие слабостта, обидата и безсилието си от обидата. А филмите й са за любовта между хората. Ние никога не приемаме обидата като предложение за разговор. А трябва. Така, както учи Карнеги, ще си спестим много тупаници и ще спечелим приятели.
В края на краищата и най-културният човек в началото на разговора може да ви обиди. Това са рисковете на живата комуникация. Седи си млада дама, пуши и гледа благовъзпитано. Приближава се възрастен човек и й казва:
Възрастен човек:“Простете госпожице, седнали сте ми на шлифера!“
А младата дама го поглежда невиждайки и изфучава:
Младата дама:“Я си еби майката бе, дъртак, не виждаш ли, че едвам ходиш!“
Грешка в комуникацията. Контактът е невъзможен, защото различните култури мислят за различни неща и се изразяват по различен начин. А всъщност те искат да се разберат. Трябва да умеем да общуваме по съвременен начин.
Верният начин на общуване в този случай е:
Възрастен човек: „Да го духаш, курво, стига си пушила тази трева, стани ми от пардесюто, да не те ритна в главата…“
А младата дама весело се изкикотва и казва:
Млада дама: „Що не каза бе, дядка, еби му майката, голяма работа, ще ти зарасне шлиферът! Ти си готин пич. Ако ме беше помолил учтиво, щях да си помисля, че искаш да ми се натискаш…“

Ето, разговорът почти стана.

къде да разговарям
…бедамуеба майката???

Това вече е проблем. Хората се срещат на различни места и разговарят. И колкото по-задушно е, шумно е и нищо не се чува, толкова повече хората ходят по такива места, дори си плащат и се опитват да разговарят. Статистиката показва, че има много по-голяма вероятност да чукаш една жена, след като си я завел в най-претъпкания клуб в петък, отколкото да я заведеш на тих френски ресторант, където си откупил всички маси, за да разговаряте сериозно. Предполагам, че на дискотека по-лесно се свалят пички, защото страхотният шум ги уморява и нямат съпротивителните сили да се опъват.
Наблюденията сочат, че днес поколението на 17-22 години не си говорят много. Според други твърдения, те си говорят глупости. Трети, че няма нужда да си говориш, защото така или иначе все нещо ще си намериш за чукане тази вечер. Тези наблюдения и твърдения не са верни. Поколенията са еднакви – само хората и наркотиците са различни.
Видовете съвременен разговор са чудесни!
Седи млад пич и крещи в ухото на страхотна пичка. Тя кима с глава. Гледа го с впечатление. Вие си мислите, че този пич ще чука тази вечер. Може би. Но той нямаше да има шанс, ако тя чуваше какво й говори. Обикновено хората седят на места със силна музика, защото там, каквито и неща да наприказваш на жените (и умни, и глупави), те пак ще те гледат разбиращо. Защото така или иначе нищо не чуват.
Примерно гореспоменатият пич й говори:
„Аз съм струга-а-а-р“
тя се усмихва нежно
„Бачкам в Кремковци-и-и!“
тя кима с глава
„Обичам да ходя на сладкарница-а! И да чета вестници! А ти-и-и?!“
тя му се усмихва загадъчн.
той поглежда объркано към сцената, където свири клубната група „Джънгър бейбе“.
„Искаш ли още от това розовото, дето ги пие-е-е-еш?“
тя клати глава в ритъма на музиката.
той е объркан и му се струва, че трябва да отиде да си поговори с някоя друга пичка, защото тази не го разбира. Вместо това отива на другия бар, напива се като свиня, прибира се в квартирата си и мастурбира, без да го усети съквартиранта му, който също мастурбира.
Всеки има свое разбиране за комуникация, контакт и тема на разговор.
Пробвайте обаче универсалния тип междуполовакомуникация при големи децибели. Точно като пича от Кремиковци викайте в ухото на една жена следните заклинания:
„Тъпа путко, ще те скъсам!“
тя ще се усмихне нежно
„Ти си нещастница, с която дори няма да спя…“
тя ще кимне нежно с глава
„И това ще е краят на неприятностите ми с теб…“
тя ще се усмихне загадъчно
„Като си представя, че би могла да забременееш от мене, направо ми иде да те удуша, без да ти го вкарвам…“
тя още дълго ще продължава да гледа разсеяно…
…а вие ще имате изключително големия шанс в една такава ситуация поне да не сте стругар и да не се чувствате тъпо. Пък и после може да се окаже, че ви е чула и именно заради тези ви реплики ви е пуснала. Защото стругарите в нощните клубове са много, а готините пичове, които говорят интересни и верни неща, се броят на пръсти.
друг вид съвременен разговор – чат-ЪТ
Хората обичат да си говорят без да се виждат. Така могат да контактуват без риск да си лепнат срамна болест. Или да контактуват без риск да им проличи колко са пъпчиви и дебели например.
Седи един пич пред компютъра си, тренира за хемороиди и си говори с връстници и пички, които винаги имат котешки или кокоши имена (примерно: Кити, Тити, Мити, Коко, Чоко, Локо, Дизел и Батман 2).

Това са чат-псевдоними, мамо!
Седят всички те в чат-рума и „контактуват“
кiti – zdraveite : )т
тiti – za kvo si chatvate : )
miti – za nishto : )
koko – ZA HUI !!!!!!!!!!!!! )
choko – koko,drag sa prilicno : )
loko – chora,dnes smiatam da sa samoubia : )
disel – toa pa,zasto da se samoubivash
koko – ZA HUI !!!!!!!!!!!!!!)
batman2 – tursia da si kupa treva : (
disel – za kvo ti e treva,zastreliai se : )
koko – ZA HUI !!!!!!!!!!!!!!!*

Чудесен разговор! Старата генерерация обаче може и да не иска да си постави за цел обсъждането на всички видове комуникации тези дни у нас. Ако приемем първоначалната постановка за вярна, ако желанието да кажеш нещо някому има емоция на ругатня и това носи информацията на сексуална потребност, то просто трябва да си казваме нещата да се молим на Бога да ни разберат. Всъщност не толкова трудно. Класиците са го казали с думи прости още преди години.
Светецът Георги Марков беше написал пред време, че у нас ние разговаряме не един „със“ друг, а един „на“ друг.
Повече от това нито е нужно да се пишат диагнози, нито послания как да общуваме.
Рано или късно ще се научим да си приказваме нормално. Да чуваме и да си разбираме езиците.
До тогава – еби му майката – все ще я караме някакси… Най-много да ни определят някакви шансове.
Разбирате ли ме добре?!……

ОБЩЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК

 Житейските категории са важно и основно нещо. През различните времена те са променяли своя смисъл. Животът без осъзнаването им няма своите истински стойности. Ако се отдава значение единствено на физическия живот, то тогава се живее в най-ниската октава – живот само за тялото. Когато Духът вече живее в човешка форма, той трябва да усвоява и внедрява моралните категории – те са психическа необходимост.
Моралните категории са психическа необходимост, която подчинява действията и чувствата на човека на определени правила.
Дългият еволюционен процес, който протече на Земята, донесе нова форма на живот – психическия живот. Човекът стана съзнателно духовно същество и започна да осъзнава и развива моралните категории.
Първо беше осъзната ценността на живота. Смисълът на общия живот и обичта към близките същества бяха разбрани по-късно. Човекът е обществено същество и той може да просъществува само в общество. За да живее в общество, трябва да спазва определени правила.
Темата за насилието е много древна, за съжаление тя продължава да е актуална и днес. Ненасилието като основна морална категория още не е напълно и безусловно внедрено в човешките общности. Разрешаването на каквито и да било проблеми със сила е крайно неприемливо и говори за ниска еволюция (независимо дали насилието е грубо физическо или изфинено психическо).
Безспорно най-важната морална категория, която трябва да развие всеки човек, е ЛЮБОВТА – любовта към себе си, към ближния, към цялостния живот, към Планетата, към Космоса.
Любовта във всички нейни аспекти е основна тема на настоящата епоха. Когато бъде внедрена Любовта, ще отпаднат всички неморални деяния. Тя е ключът към едно възвишено съществуване, към което трябва да върви земният живот.
Учението на Христос беше внесено на Земята, за да бъде прекратено насилието и хората да направят еволюционен скок.
Човек осъзнава себе си като обществено същество още в детството. Той е зависим от своите родители и от тяхната постоянна грижа. Детето се чувства свързано с тях непрекъснато и ако тази връзка по някаква причина бъде прекъсната, страда много силно и е уплашено.
Необходимостта човек да осъзнае себе си като част от Цялото е в основата на създаването на моралните категории. Те съществуват само когато човек е част от нещо.
След като е осъзнал ценността на собствения си и на чуждия живот, на собственото и на чуждото имущество, човекът се качва на по-горното стъпало на моралните категории – започва да осъзнава смисъла на категорията достойнство, после на уважението, на честността, на взаимопомощта, на честта – категории, които вече не са свързани пряко с материалната част от неговия живот.
Има индивиди, които достигат и до категорията саможертва.
Необходимостта от развиването на морални ценности се определя от това, че на земния човек е дадена свободна воля. С нея той може да направи всичко. Единствената възбрана е неговата ценностна система. Липсата на ценностна система би довела до всякакъв род престъпления.
Именно поради наличието на свободна воля се е наложило в обществата да бъдат изградени закони – държавни и морални. Когато законите на държавата не бъдат спазени, се налагат наказания – съществува принудата. При моралните закони тя отсъства. Само човек, който е напреднал в своята еволюция, се съобразява с моралните закони. Спазването на моралните закони е висшата изява на дадено общество.

Земята – Светлината

Причината за създаването на световете е необходимостта на Създателя да твори и да усъвършенства Своите творения. Той им дава идеята Си за тяхното развитие и вгражда основните принципи за действие на енергиите, които движат процесите по определен план. Основните принципи, по които се създават световете и чрез които се зареждат с енергия, са непоклатими.
В създаването на световете обаче има безброй нюанси и възможности. Те творят различни форми и взаимоотношения.
За целия Космос има твърди основни правила, които ако бъдат нарушени, настават катаклизми в много части на Космоса. Тези, които си позволяват да нарушават основните закони, обикновено загиват. И не защото биват наказани от Създателя, а защото „изгаря тяхната инсталация“. Всеки в Космоса, след като е бил извикан за живот, сам твори съдбата си. У всеки са закодирани основните принципи и възможностите за усъвършенстване. Целта на Създателя е Неговите творения (от всякакъв вид) да постигнат максимално развитие. Но като казваме „максимално“, нямаме предвид някаква граница. Безкрайността на този процес е най-хубавото нещо, което е дадено от Твореца на всички светове. Няма мъртва материя. Всичко е живо, но търпи еволюцията си по различен начин. Всичко е създадено от мисловната енергия на Създателя и на Неговите сътворци. Всичко и всеки има Великата Свобода да се развива безкрайно, ако не наруши основните космически правила.
Идеите на Твореца се реализират във всеки миг във всички светове. Те носят белезите на мига, в който Той е включил нови енергии и идеи за Своите творения. Затова многообразието на световете е безкрайно. Техните качествата са плод на собствената им еволюция. От основните идеи, които Създателят е вложил, произтичат безброй форми с различни еволюционни направления.
Като знаете това, можете да моделирате собствения си живот в желана от вас насока. Основното е Вярата, че това е възможно и зависи от вас самите.СВЕТЛИНА ОТНОВО
Сторете път на Светлината. Тя е основният материал, чрез който се постига еволюцията. Съществуването на даден вид зависи от количеството Светлина. Тя дава началния тласък и записва в себе си идеята на Създателя каква форма на живот да се развие. Тогава Светлината започва да „тъче“, като преплита по разни начини своите енергии.
Човешките същества на Земята не могат да съществуват без Светлината. Тя, освен че е градивен материал, е и поддържащата енергия за съществуването на земния живот като цяло – от скалите до човека.
Мозъкът на човека е така устроен, че през него минава светлина. Мисълта е възможна само защото през мозъка минава светлина. Ако човек дълго време бъде лишен от нея, макар да поема храна и вода, той умира. Първо се разболява тежко, защото жизнените процеси се забавят и текат неправилно.
Свикнете да мислите за Светлината като за живо същество. Тя е велико същество. Разговаряйте с нея, радвайте є се. Когато имате здравословни проблеми, разкажете є ги и поискайте помощ. Контактът със Светлината не означава дълго излагане на тялото на слънце. Това е вредно. Контактът със Светлината означава да я пуснете за разговор в мисълта си. Разбира се, че трябва да прекарвате част от времето си задължително навън, но Светлината съществува във вашия живот във всеки миг от деня и тя е разумна, творяща субстанция, която знае какво става във вашия мозък и във вашето тяло.
Една от причините често да бъдете тъжни или отчаяни е, че не сте в съзнателен контакт със Светлината. Когато сте в лошо настроение, потърсете Слънцето с очи, постойте навън и мислете за Светлината като за разумно, могъщо същество, което ви обгръща и ви помага. Зимният сезон е винаги повече изпълнен с болести и несполуки поради намалената светлина.
Светлината в отделните области и на различните височини има специфична характеристика, защото си взаимодейства с различни елементи от Природата – вода, скали, растения и животни, както и с определени човешки общности.
Това е един непрекъснат взаимопроникващ процес. Наблюдавайте Светлината при морето и във високите планини. Ще видите колко е различна. Наблюдавайте я в силно залесени области и в обезлесените.
Когато неразумно се намесвате в хармонията на Природата и я нарушавате, вие изменяте характера на Светлината. Това влияе зле на цялата Планета, с всичко живо на нея.
Сложете две стъклени чаши с вода – едната на силно осветено от слънцето място, а другата – на тъмно. След петнадесет минути пробвайте вкуса на водата. Ще установите разлика. Водата, която е била на светло, е заредена с много енергия и с възвишена мисъл. Няма грешка – с възвишена мисъл. Чрез тази вода можете да получите информация, която ви е необходима.
Светът на Светлината е от много висока йерархия. Той е Божествен свят, свят с неизмерими възможности.
Мислете често за Светлината, за да се свържете с нея. Животът ви ще стане по-добър, мисълта – по-ясна, тялото – по-красиво и по-здраво.
Божествените идеи са втъкани в Светлината. Те идват при хората чрез Светлината. Като знаете това, разговаряйте с нея – това е равно на разговор с Бога.
Милиони видове същества са преминали през Земята. Те винаги са били свързани със Светлината и са реализирали еволюцията си с нейното участие.
Представяйте си, че сте в светлина. Тя ви залива и обгръща. Нека това ви стане навик за всеки ден. Направете го ритуал, без който не можете – и ако само един ден го пропуснете, ще ви се струва, че сте загубили голямо богатство. За този ритуал не са необходими специални условия. Може да го правите навсякъде и по всяко време. Ако сте в спокойна обстановка, резултатът ще е по-добър.
Незрящите хора чувстват светлината и затова могат да съществуват и да мислят нормално.
Светлината е всепроникваща. Благодарение на нея вие виждате всичко около себе си. Светът без Светлината е невъзможен. Осъзнайте това и приемете Светлината като Божество. Тя е Божество! Тя ви твори и ви поддържа живи, дава ви възможност да се развивате и да се радвате на света.
Само за миг си представете, че Светлината напусне вашия свят. Обикновено човек оценява нещата, когато ги загуби. Това е голяма грешка. Има смисъл да цените нещата, когато те са.
Затова обичайте Светлината, използвайте я. Обяснявайте є се в любов. Разказвайте є за своите проблеми и преживявания, вместо да натоварвате с това вашите близки и приятели.
Светлината има много по-големи възможности да ви помогне – нали помните, тя е Божество. Тя ще трансформира вашите чувства и болки и ще ви даде верни идеи за разрешение на проблемите ви.
Звучи невероятно, но е вярно! Остава да опитате!

Традициите днес?!

 

„Тяхната култура е 100% оригинална и същевременно

представена по най-привлекателния начин…”

(New York Times 7.05.1963)

  

Хубави думи.Карат те да потрепваш от гордост.Но колко от това безценно богатство сме успели да съхраним?

Не са ли все чужденците тези които ни припомнят ,че имаме изключителен фолклор?

През последните години сякаш съвсем забравихме за съществуването му.Чисто българските обреди и традиции са изместени от новите приумици на Запада.

Специалните коледни пити и баници са заместени с коледни сладкиши .Коледуването и лазаруването пък се срещат във съвсем малко села.А , когато ги има , за тях се правят репортажи като за изчезващи видове.

За кукерските костюми и подръжката им няма изобщо пари.Ах , тези пари ! Те на българина му се свидят най-много , когато трябва да ги даде за културно мероприятие.

И така се залюбихме с тая Европа , че взехме да се тъпчем с полуфабрикати като нея.

Що ще се потим на печката да правим кифлички и козунаци , като можем да си ги купим от магазина.

Що ти е да се мъчиш да  сътвориш  някоя друга мартеничка , като ей къде е старецът от отсрещният блок –цял ден виси да продава мартеници ,  ще си купим от него.

Добре , че все още има такива хора , защото иначе и тези „лястовички” на българската традиция щяхме да правим на машина.

А , като се каже „фолклор” , в съзнанието на българина веднага цъфва образът на някоя мацка с двусрично име (за да се помни по- лесно разбира се).

Щото чуй само ансамбъл „Филип Кутев”-егати дългото название.

Ще трябва да напрегнеш 1000- ди мозъчни клетки , за да го запомниш. Пък и що да си тормозиш бедната главица , като можеш да пееш за ракии , мезета , момчета и дупета…

А , забравих да Ви напомня , че при нас „ценностните и смислени песни” се наричат фолк. Ей тъй , защото били част от културата ни „ в кръвта ни били”!

Мен ако ме питаш , в кръвта ни е това което сами си прелеем!!!

Чудя се , каква ли е била кръвта на предците ни , че да пеят за мома Боряна и Желю Хайдутин , а не за 100% жена и супермен.

Явно кръвта доста се е разредила оттогава. Пък ще ми разправяте , че кръвта вода не става. ГЛУПОСТИ- нашата отдавна е Чешмяна.

Като казах вода , та се сетих – какво друго им остава на истинските българи , които се борят за запазването на традициите , освен да пият по една вода студена!

пристан

 

Живея скромно, със мечтите ми.

(една каляска с два пребити коня)
и още помня синьото в очите ти
(като река, изтичаща от стомна)
Преливаше в зениците ти нежност,
от усните ти капеше надеждата,
и ме обичаше (повече от нея),
но с нея беше свикнал да живееш.
И идваше, но само във съня ми,
да ми доказваш колко ме обичаш,
а аз стоях и стисках зъби,
да не изкрещя, че силно ме привличаш.
Превърна ме във бряг на който идваш,
щом ти е дотеглано от фалша
и гмурваш се в обятията ми, не питаш…
спонтанно казваш „да играем салса…“
Изтича през ръцете ти умората,
по устните личи, че с мен си истински,
но щом настъпи време да си ходиш,
трпериш, сякаш връщаш се в безсмислието.
Не искам да съм „другата“ с която
да споделяш само тази сметка.
Искам да съм твоята приятелка,
искам с мен да бъдеш вечно…

Непознатият

   

В живота понякога завивамезад ъгъла и всичко се променя….Там на слънце или сянка, без значение -стои един непознат….заради нас .мести фигурите по дъската , докатоне го гледаме.Трие сълзите от очите ни когато ни се струва ,че се смеем и гипоставия на езика ни ,за да познаем горчвия им вкус и да потръпнем .Това се случва и в най-внимателно обмисления живот …Живот ,отдалечен на много мили ,скритдалече в пустощта с наивната вяра ,ченикакви ловци ниама да го открият…Но такива съществувания са вече на изчезване .В ловния сезон те са първите жертви …Много често най-силните хора ,години наредопазвали съкровенните кътчета на душите си ,са тези ,които охотно  се преближават до непознатия зад ъгъла !!!Мислят ,че той не е там заради тяхи откриват ,че грешат .но тогава вече е много късно….Един ден когато се вгледат в себе си ,намират отпечатъци от неговите пръсти навсякаде.и без значение колко силно вали ,тези отпечатъци остават>>….Настъпва обрат……Нещо дълбоко и силно се промения ии нещата завинаги остават други .Времето сменя скоростите – ускорява илизабавя ход – според собствените си капризи.Утрото наднича през прозореца по различен начин ,а нощта изглежда по-непрогледна и страшно тиха.Шумовете от детството вече не се чуват.Срещаш ниакого и ти се струва ,че вече го познаваши единствения възможен отговор  е ….просто да…

Компот

 

 Edna prekrasna ideq ,koiato me vylnuva ,e che horata vypreki vsi4ko imat nujda da chetat.
Za6to imat nujda ,ne mi e izvestno,no imat.
I to predimno gluposti.Horata pi6at i 4etat gluposti i mrysotii,za6toto tova e akt na o4ove4avane, na deklarirane na 4ove6kata sy6tnost.Kogato az ili nqkoi drug pi6e na stenata na nqkoia kooperaciq „kur“, toi se 4uvstva po sy6tiq na4in,kakto pe6terniq 4ovek, narisuval 1to fali4esko izobrajenie-toi sys strela v ryka ,ubiva elen:v nevedom vyztorg ot tova ,4e ostavq sleda -dra6teiki s prilepova tor po stenata na pe6terata si.
Kolkoto i da licemerni4at ,horata vinagi 6te obi4at da 4etat napisanite po stenite na ky6tite i toaletni pismena.
Vednyj vidqh 4udesen grafit na edna stena-vsy6tnost toi be6e produkt na ojesto4en spor mejdu dve filosofii.Ta!Pyrvo nqkoi be6e napisal :Hitler e jiv v syrcata ni! Sled nego negoviqt zado4en oponent be6e popravil:Hitler e jiv v lainata ni!I na dvete se smqh ot syrce.
Kajete kak da prevyzmogne stremeja si 4ovek…stremeja si kym 4eteneto?
I to na mrysotii i gluposti?
Imenno za tova 6te podhvana slednata tema :Za tova ,kakvo se pi6e v knigite ,v esetata i statiite v poslednite godini.Ujasni ne6ta!Nikakvi mrysotii i nikakvi gluposti!
Ordinerni,smazani ot kli6eta typotii pi6at vsi4ki,vklu4itelno i az dokato ne napisah nkajhesioqjsklajs kjdfiwd;laKLdw0 !Ili pyk pyK aktuP iciC -tezi sa kodirani, za6toto sa otkroveni vulgarizmi,a za vulgarizmi v posledno vreme sydqt i nakazvat s boi prez rycete, akanite ryce ,koito gi pi6at na prili4nite mesta.
Evfemizmi za vsi4ko deterodno ima navsqkyde .Onaq rabota ,myjkoto dostoinstvo,onova dolu i o6te okolo 1800 za vsqka podrobnost ot tova,4rez koeto horata syzdavat 4ove6kiq rod.
Dokato ima vyzmojnost da se pi6e za deterodnite funkcii i organi,horata 6te iskat da 4etat.
Vyprosyt e kak da se pi6e ,za da im e interestno i priqtno na horata?
Vednaga 6te otgovorq -4estno,konkretno i bez uvyrtaniq-za vsi4ko istinsko i stoinostno(tova sa 2te dumi,koito dori pala4ite v Srednovekovieto sa se sveneli da izpolzvat,za da izmyknat samopriznaniq ot ve6tici,no sega se izpolzvat na volia) – toest za iciC iuH epuD aktuP!
sPISANIQTA!
Tam ima edni takiva osobeni volnosti-da se ponapi6e ne6to po- otrakano i bez cenzura.
Ah, ne e vyzmojno-vinagi po stenite na sgradite i osobeno toaletnite 6te ima mnogo po-interestni za 4etene ne6ta!
Za6to tezi koito pi6at po stenite ,pi6at sys strastta na kromanionec,volno i sebeizliatelno.Nishto ne spira poleta na duha im,samo policiqta ,no rqdko.
Ima interestna teoriq , 4e 4ove6kiqt ezik e vyzniknal ot zvukopodrajatelni,ritmi4ni zvuci,koito pyrvobitnite sa izdavali po vreme na ob6ta rabota-te sa napodobqvali estestvenite zvuci na strast,koito sa izdavali po vreme na syvokoplenieto.Toest po tozi na4in te po vreme na nepriqtnata i usilna rabota sa si pripomnqli priqtnite si pyrvobitni orgazmi i sa se nasyr4avali po tozi na4in.Uha!
Izlygah…..Ima o6te edna ideq koiato me pravi 6tastliva1 Tq e Da jiveem dylgo i 6tastlivi dokato umrem!
I tq e mnogo 6tastliva ideq na vsi4ki koito ne umirat na devet godini….