ОБЩЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК

 Житейските категории са важно и основно нещо. През различните времена те са променяли своя смисъл. Животът без осъзнаването им няма своите истински стойности. Ако се отдава значение единствено на физическия живот, то тогава се живее в най-ниската октава – живот само за тялото. Когато Духът вече живее в човешка форма, той трябва да усвоява и внедрява моралните категории – те са психическа необходимост.
Моралните категории са психическа необходимост, която подчинява действията и чувствата на човека на определени правила.
Дългият еволюционен процес, който протече на Земята, донесе нова форма на живот – психическия живот. Човекът стана съзнателно духовно същество и започна да осъзнава и развива моралните категории.
Първо беше осъзната ценността на живота. Смисълът на общия живот и обичта към близките същества бяха разбрани по-късно. Човекът е обществено същество и той може да просъществува само в общество. За да живее в общество, трябва да спазва определени правила.
Темата за насилието е много древна, за съжаление тя продължава да е актуална и днес. Ненасилието като основна морална категория още не е напълно и безусловно внедрено в човешките общности. Разрешаването на каквито и да било проблеми със сила е крайно неприемливо и говори за ниска еволюция (независимо дали насилието е грубо физическо или изфинено психическо).
Безспорно най-важната морална категория, която трябва да развие всеки човек, е ЛЮБОВТА – любовта към себе си, към ближния, към цялостния живот, към Планетата, към Космоса.
Любовта във всички нейни аспекти е основна тема на настоящата епоха. Когато бъде внедрена Любовта, ще отпаднат всички неморални деяния. Тя е ключът към едно възвишено съществуване, към което трябва да върви земният живот.
Учението на Христос беше внесено на Земята, за да бъде прекратено насилието и хората да направят еволюционен скок.
Човек осъзнава себе си като обществено същество още в детството. Той е зависим от своите родители и от тяхната постоянна грижа. Детето се чувства свързано с тях непрекъснато и ако тази връзка по някаква причина бъде прекъсната, страда много силно и е уплашено.
Необходимостта човек да осъзнае себе си като част от Цялото е в основата на създаването на моралните категории. Те съществуват само когато човек е част от нещо.
След като е осъзнал ценността на собствения си и на чуждия живот, на собственото и на чуждото имущество, човекът се качва на по-горното стъпало на моралните категории – започва да осъзнава смисъла на категорията достойнство, после на уважението, на честността, на взаимопомощта, на честта – категории, които вече не са свързани пряко с материалната част от неговия живот.
Има индивиди, които достигат и до категорията саможертва.
Необходимостта от развиването на морални ценности се определя от това, че на земния човек е дадена свободна воля. С нея той може да направи всичко. Единствената възбрана е неговата ценностна система. Липсата на ценностна система би довела до всякакъв род престъпления.
Именно поради наличието на свободна воля се е наложило в обществата да бъдат изградени закони – държавни и морални. Когато законите на държавата не бъдат спазени, се налагат наказания – съществува принудата. При моралните закони тя отсъства. Само човек, който е напреднал в своята еволюция, се съобразява с моралните закони. Спазването на моралните закони е висшата изява на дадено общество.