КЪНВЕРСЕЙШЪН

Всеки псува всеки. Обществото комуникира. Когато почнем да влагаме сериозен смисъл в псувните, когато ги идентифицираме с проблема – едва тогава може да става дума за разговор

Българите разговарят честно само и единствено с телевизора. Историческото балканско лицемерие ни прави заекващи идиоти, когато тъпата журналистика ни завре микрофона под носа. Първото нещо, което ти идва наум да кажеш е, че политиката на правителството е „извънррредно правилна!“. Второто нещо е, че този репортаж ще го дадат два пъти в новините и ти ще си мислиш, че си казал нещо вярно. Дори да не е вярно, то обаче няма да е интересно. Защото, когато една човешка популация не може да комуникира и поради тази причина лъже – това е проблем. Обаче когато лъжата стане начин на мислене на човешката популация и „Ъ-кането“ основна форма на общуване – това вече е голям проблем. Нерешим.

ти какво искаш да ми кажеш?
??? …бедатиебамaйката

Не е лесно да си човек. Налага ти се да общуваш, за да се нахраниш, за да пиеш вода, за да удовлетвориш всички свои човешки и животински страсти. Тази страна е пълна с хора, на които гащите им са свалени до колене, главите им се подават от вратата и устните им ужасено крещят: „Хартията е свършила, дамуеба майката…! Пък и тоз вестник, дет го чета – само косовски дечица снимали, неудобно е да го ползувам за таз работа, дамуеба майката…“
В този разговор няма комуникация. Има мъка и изстрадан срам, има история и биография на образа. Но комуникация – не. В глобален план няма да повярвате колко е вярно, че човешката простотия се дължи на дефицита на тоалетна хартия. Комуникацията започва оттам, откъдето свършва срама. Но и дори да се пресрамите да извикате съседа си да ви даде салфетки, това пак не е комуникация. Комуникация е да убедиш гаджето си никога да не забравя шибаната тоалетна хартия в гардероба. Ако трябва го пребий от бой, обаче го научи да комуникира. Другото е лайняна работа и подскачане до гардероба с оглеждане.
Тоталната досада идва като си поискаш нещо за чукане. Трябва да комуникираш! Трябва да я (го) убеждаваш с часове. Ужас . дори с дни! Друг път човек не му се чука, напротив – общува му се. Обаче точно тогава му предлагат най-съвършения секс без общуване. Не е сладко. Или направо го изнасилват в първия срещнат недовършен строеж. Не е приемливо. Шибана работа – не е лесно да си човек.

с кого да комуникирам?!
…бедамуеба майката???

]Непознатите хора са като сух пясък. Никога не можеш да ги поставиш на длан и да ги опознаеш без да менят формата си. Комуникацията би трябвало да е като цимента – да слепва или поне да си тежи на мястото. В големите градове да се комуникира е рисковано. В гората – задължително. В американските филми комуникацията е красива работа:

ТОЙ: Падам си по теб!
ТЯ: Стига си приказвал глупости, извади искам да ти духам!

Комуникация. Кеф. Тези хора, американците, даже когато псуват, изразяват демократично отношение към света. Афро-американците са толкова демократични, че се поздравяват с псувни на майка. Контактуват.
афро-американска концепция за човешката комуникация:
Човек има желание да контактува с някой, с когото така или иначе след това ще пожелае да се чука.
Тази концепция е принципно вярна и в най-конкретния, и в най-преносно-фройдиския смисъл. И когато човек комуникира, той трябва да е наясно с това – искам ли да чукам човека, с който си разговарям или, ако не искам, какво друго бих могъл да поискам от него?! Това е един от важните въпроси в комуникацията, свързан с принципа на удоволствието. На този принцип разговорите между негри във филмите вървят толкова естествено:

превод от Ченгето от Бевърли Хилс:
негър 1:Ще те чукам, мой човек! Как се чувстваш?
негър 2:Йе, мой човек – аз също ще те чукам! Не по-зле от вчера…
негър 3:Абе да ти го начукам! Мислиш ли, че някой наистина се интересува от теб?…
негър 2:Майка ти се интересува най-много, мой човек! Обаче е толкова дебела, че не можах да й намеря онази работа… И затова й дадох да ми смуче патката, понеже щях да я обидя, мой човек…
негър 1:Ха-ха, мой човек… да ти го начукам… днес си много весел, обаче няма да задълго, защото майка ти ми се обади…
Това продължава още дълго. В нормалния американски свят така си говорят наистина само лошите негри. Възпитаният бял американец обикновено накрая благодари за разговора. Казва: Thanks for the talk!В наши филми няма да срещнете такъв диалог. Обаче на улицата, у вас, в съседите, на работното място да сте видели някой да ви благодари за разговора? Напротив – ще ви напсуват като тиква.
И двете велики нации псуват – и американската, и балканската. Обаче американската псува честно, весело и без да й пука по филмите си. Балканската псува, за да отмъсти, за да убие и за да скрие слабостта, обидата и безсилието си от обидата. А филмите й са за любовта между хората. Ние никога не приемаме обидата като предложение за разговор. А трябва. Така, както учи Карнеги, ще си спестим много тупаници и ще спечелим приятели.
В края на краищата и най-културният човек в началото на разговора може да ви обиди. Това са рисковете на живата комуникация. Седи си млада дама, пуши и гледа благовъзпитано. Приближава се възрастен човек и й казва:
Възрастен човек:“Простете госпожице, седнали сте ми на шлифера!“
А младата дама го поглежда невиждайки и изфучава:
Младата дама:“Я си еби майката бе, дъртак, не виждаш ли, че едвам ходиш!“
Грешка в комуникацията. Контактът е невъзможен, защото различните култури мислят за различни неща и се изразяват по различен начин. А всъщност те искат да се разберат. Трябва да умеем да общуваме по съвременен начин.
Верният начин на общуване в този случай е:
Възрастен човек: „Да го духаш, курво, стига си пушила тази трева, стани ми от пардесюто, да не те ритна в главата…“
А младата дама весело се изкикотва и казва:
Млада дама: „Що не каза бе, дядка, еби му майката, голяма работа, ще ти зарасне шлиферът! Ти си готин пич. Ако ме беше помолил учтиво, щях да си помисля, че искаш да ми се натискаш…“

Ето, разговорът почти стана.

къде да разговарям
…бедамуеба майката???

Това вече е проблем. Хората се срещат на различни места и разговарят. И колкото по-задушно е, шумно е и нищо не се чува, толкова повече хората ходят по такива места, дори си плащат и се опитват да разговарят. Статистиката показва, че има много по-голяма вероятност да чукаш една жена, след като си я завел в най-претъпкания клуб в петък, отколкото да я заведеш на тих френски ресторант, където си откупил всички маси, за да разговаряте сериозно. Предполагам, че на дискотека по-лесно се свалят пички, защото страхотният шум ги уморява и нямат съпротивителните сили да се опъват.
Наблюденията сочат, че днес поколението на 17-22 години не си говорят много. Според други твърдения, те си говорят глупости. Трети, че няма нужда да си говориш, защото така или иначе все нещо ще си намериш за чукане тази вечер. Тези наблюдения и твърдения не са верни. Поколенията са еднакви – само хората и наркотиците са различни.
Видовете съвременен разговор са чудесни!
Седи млад пич и крещи в ухото на страхотна пичка. Тя кима с глава. Гледа го с впечатление. Вие си мислите, че този пич ще чука тази вечер. Може би. Но той нямаше да има шанс, ако тя чуваше какво й говори. Обикновено хората седят на места със силна музика, защото там, каквито и неща да наприказваш на жените (и умни, и глупави), те пак ще те гледат разбиращо. Защото така или иначе нищо не чуват.
Примерно гореспоменатият пич й говори:
„Аз съм струга-а-а-р“
тя се усмихва нежно
„Бачкам в Кремковци-и-и!“
тя кима с глава
„Обичам да ходя на сладкарница-а! И да чета вестници! А ти-и-и?!“
тя му се усмихва загадъчн.
той поглежда объркано към сцената, където свири клубната група „Джънгър бейбе“.
„Искаш ли още от това розовото, дето ги пие-е-е-еш?“
тя клати глава в ритъма на музиката.
той е объркан и му се струва, че трябва да отиде да си поговори с някоя друга пичка, защото тази не го разбира. Вместо това отива на другия бар, напива се като свиня, прибира се в квартирата си и мастурбира, без да го усети съквартиранта му, който също мастурбира.
Всеки има свое разбиране за комуникация, контакт и тема на разговор.
Пробвайте обаче универсалния тип междуполовакомуникация при големи децибели. Точно като пича от Кремиковци викайте в ухото на една жена следните заклинания:
„Тъпа путко, ще те скъсам!“
тя ще се усмихне нежно
„Ти си нещастница, с която дори няма да спя…“
тя ще кимне нежно с глава
„И това ще е краят на неприятностите ми с теб…“
тя ще се усмихне загадъчно
„Като си представя, че би могла да забременееш от мене, направо ми иде да те удуша, без да ти го вкарвам…“
тя още дълго ще продължава да гледа разсеяно…
…а вие ще имате изключително големия шанс в една такава ситуация поне да не сте стругар и да не се чувствате тъпо. Пък и после може да се окаже, че ви е чула и именно заради тези ви реплики ви е пуснала. Защото стругарите в нощните клубове са много, а готините пичове, които говорят интересни и верни неща, се броят на пръсти.
друг вид съвременен разговор – чат-ЪТ
Хората обичат да си говорят без да се виждат. Така могат да контактуват без риск да си лепнат срамна болест. Или да контактуват без риск да им проличи колко са пъпчиви и дебели например.
Седи един пич пред компютъра си, тренира за хемороиди и си говори с връстници и пички, които винаги имат котешки или кокоши имена (примерно: Кити, Тити, Мити, Коко, Чоко, Локо, Дизел и Батман 2).

Това са чат-псевдоними, мамо!
Седят всички те в чат-рума и „контактуват“
кiti – zdraveite : )т
тiti – za kvo si chatvate : )
miti – za nishto : )
koko – ZA HUI !!!!!!!!!!!!! )
choko – koko,drag sa prilicno : )
loko – chora,dnes smiatam da sa samoubia : )
disel – toa pa,zasto da se samoubivash
koko – ZA HUI !!!!!!!!!!!!!!)
batman2 – tursia da si kupa treva : (
disel – za kvo ti e treva,zastreliai se : )
koko – ZA HUI !!!!!!!!!!!!!!!*

Чудесен разговор! Старата генерерация обаче може и да не иска да си постави за цел обсъждането на всички видове комуникации тези дни у нас. Ако приемем първоначалната постановка за вярна, ако желанието да кажеш нещо някому има емоция на ругатня и това носи информацията на сексуална потребност, то просто трябва да си казваме нещата да се молим на Бога да ни разберат. Всъщност не толкова трудно. Класиците са го казали с думи прости още преди години.
Светецът Георги Марков беше написал пред време, че у нас ние разговаряме не един „със“ друг, а един „на“ друг.
Повече от това нито е нужно да се пишат диагнози, нито послания как да общуваме.
Рано или късно ще се научим да си приказваме нормално. Да чуваме и да си разбираме езиците.
До тогава – еби му майката – все ще я караме някакси… Най-много да ни определят някакви шансове.
Разбирате ли ме добре?!……

ОБЩЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК

 Житейските категории са важно и основно нещо. През различните времена те са променяли своя смисъл. Животът без осъзнаването им няма своите истински стойности. Ако се отдава значение единствено на физическия живот, то тогава се живее в най-ниската октава – живот само за тялото. Когато Духът вече живее в човешка форма, той трябва да усвоява и внедрява моралните категории – те са психическа необходимост.
Моралните категории са психическа необходимост, която подчинява действията и чувствата на човека на определени правила.
Дългият еволюционен процес, който протече на Земята, донесе нова форма на живот – психическия живот. Човекът стана съзнателно духовно същество и започна да осъзнава и развива моралните категории.
Първо беше осъзната ценността на живота. Смисълът на общия живот и обичта към близките същества бяха разбрани по-късно. Човекът е обществено същество и той може да просъществува само в общество. За да живее в общество, трябва да спазва определени правила.
Темата за насилието е много древна, за съжаление тя продължава да е актуална и днес. Ненасилието като основна морална категория още не е напълно и безусловно внедрено в човешките общности. Разрешаването на каквито и да било проблеми със сила е крайно неприемливо и говори за ниска еволюция (независимо дали насилието е грубо физическо или изфинено психическо).
Безспорно най-важната морална категория, която трябва да развие всеки човек, е ЛЮБОВТА – любовта към себе си, към ближния, към цялостния живот, към Планетата, към Космоса.
Любовта във всички нейни аспекти е основна тема на настоящата епоха. Когато бъде внедрена Любовта, ще отпаднат всички неморални деяния. Тя е ключът към едно възвишено съществуване, към което трябва да върви земният живот.
Учението на Христос беше внесено на Земята, за да бъде прекратено насилието и хората да направят еволюционен скок.
Човек осъзнава себе си като обществено същество още в детството. Той е зависим от своите родители и от тяхната постоянна грижа. Детето се чувства свързано с тях непрекъснато и ако тази връзка по някаква причина бъде прекъсната, страда много силно и е уплашено.
Необходимостта човек да осъзнае себе си като част от Цялото е в основата на създаването на моралните категории. Те съществуват само когато човек е част от нещо.
След като е осъзнал ценността на собствения си и на чуждия живот, на собственото и на чуждото имущество, човекът се качва на по-горното стъпало на моралните категории – започва да осъзнава смисъла на категорията достойнство, после на уважението, на честността, на взаимопомощта, на честта – категории, които вече не са свързани пряко с материалната част от неговия живот.
Има индивиди, които достигат и до категорията саможертва.
Необходимостта от развиването на морални ценности се определя от това, че на земния човек е дадена свободна воля. С нея той може да направи всичко. Единствената възбрана е неговата ценностна система. Липсата на ценностна система би довела до всякакъв род престъпления.
Именно поради наличието на свободна воля се е наложило в обществата да бъдат изградени закони – държавни и морални. Когато законите на държавата не бъдат спазени, се налагат наказания – съществува принудата. При моралните закони тя отсъства. Само човек, който е напреднал в своята еволюция, се съобразява с моралните закони. Спазването на моралните закони е висшата изява на дадено общество.

Земята – Светлината

Причината за създаването на световете е необходимостта на Създателя да твори и да усъвършенства Своите творения. Той им дава идеята Си за тяхното развитие и вгражда основните принципи за действие на енергиите, които движат процесите по определен план. Основните принципи, по които се създават световете и чрез които се зареждат с енергия, са непоклатими.
В създаването на световете обаче има безброй нюанси и възможности. Те творят различни форми и взаимоотношения.
За целия Космос има твърди основни правила, които ако бъдат нарушени, настават катаклизми в много части на Космоса. Тези, които си позволяват да нарушават основните закони, обикновено загиват. И не защото биват наказани от Създателя, а защото „изгаря тяхната инсталация“. Всеки в Космоса, след като е бил извикан за живот, сам твори съдбата си. У всеки са закодирани основните принципи и възможностите за усъвършенстване. Целта на Създателя е Неговите творения (от всякакъв вид) да постигнат максимално развитие. Но като казваме „максимално“, нямаме предвид някаква граница. Безкрайността на този процес е най-хубавото нещо, което е дадено от Твореца на всички светове. Няма мъртва материя. Всичко е живо, но търпи еволюцията си по различен начин. Всичко е създадено от мисловната енергия на Създателя и на Неговите сътворци. Всичко и всеки има Великата Свобода да се развива безкрайно, ако не наруши основните космически правила.
Идеите на Твореца се реализират във всеки миг във всички светове. Те носят белезите на мига, в който Той е включил нови енергии и идеи за Своите творения. Затова многообразието на световете е безкрайно. Техните качествата са плод на собствената им еволюция. От основните идеи, които Създателят е вложил, произтичат безброй форми с различни еволюционни направления.
Като знаете това, можете да моделирате собствения си живот в желана от вас насока. Основното е Вярата, че това е възможно и зависи от вас самите.СВЕТЛИНА ОТНОВО
Сторете път на Светлината. Тя е основният материал, чрез който се постига еволюцията. Съществуването на даден вид зависи от количеството Светлина. Тя дава началния тласък и записва в себе си идеята на Създателя каква форма на живот да се развие. Тогава Светлината започва да „тъче“, като преплита по разни начини своите енергии.
Човешките същества на Земята не могат да съществуват без Светлината. Тя, освен че е градивен материал, е и поддържащата енергия за съществуването на земния живот като цяло – от скалите до човека.
Мозъкът на човека е така устроен, че през него минава светлина. Мисълта е възможна само защото през мозъка минава светлина. Ако човек дълго време бъде лишен от нея, макар да поема храна и вода, той умира. Първо се разболява тежко, защото жизнените процеси се забавят и текат неправилно.
Свикнете да мислите за Светлината като за живо същество. Тя е велико същество. Разговаряйте с нея, радвайте є се. Когато имате здравословни проблеми, разкажете є ги и поискайте помощ. Контактът със Светлината не означава дълго излагане на тялото на слънце. Това е вредно. Контактът със Светлината означава да я пуснете за разговор в мисълта си. Разбира се, че трябва да прекарвате част от времето си задължително навън, но Светлината съществува във вашия живот във всеки миг от деня и тя е разумна, творяща субстанция, която знае какво става във вашия мозък и във вашето тяло.
Една от причините често да бъдете тъжни или отчаяни е, че не сте в съзнателен контакт със Светлината. Когато сте в лошо настроение, потърсете Слънцето с очи, постойте навън и мислете за Светлината като за разумно, могъщо същество, което ви обгръща и ви помага. Зимният сезон е винаги повече изпълнен с болести и несполуки поради намалената светлина.
Светлината в отделните области и на различните височини има специфична характеристика, защото си взаимодейства с различни елементи от Природата – вода, скали, растения и животни, както и с определени човешки общности.
Това е един непрекъснат взаимопроникващ процес. Наблюдавайте Светлината при морето и във високите планини. Ще видите колко е различна. Наблюдавайте я в силно залесени области и в обезлесените.
Когато неразумно се намесвате в хармонията на Природата и я нарушавате, вие изменяте характера на Светлината. Това влияе зле на цялата Планета, с всичко живо на нея.
Сложете две стъклени чаши с вода – едната на силно осветено от слънцето място, а другата – на тъмно. След петнадесет минути пробвайте вкуса на водата. Ще установите разлика. Водата, която е била на светло, е заредена с много енергия и с възвишена мисъл. Няма грешка – с възвишена мисъл. Чрез тази вода можете да получите информация, която ви е необходима.
Светът на Светлината е от много висока йерархия. Той е Божествен свят, свят с неизмерими възможности.
Мислете често за Светлината, за да се свържете с нея. Животът ви ще стане по-добър, мисълта – по-ясна, тялото – по-красиво и по-здраво.
Божествените идеи са втъкани в Светлината. Те идват при хората чрез Светлината. Като знаете това, разговаряйте с нея – това е равно на разговор с Бога.
Милиони видове същества са преминали през Земята. Те винаги са били свързани със Светлината и са реализирали еволюцията си с нейното участие.
Представяйте си, че сте в светлина. Тя ви залива и обгръща. Нека това ви стане навик за всеки ден. Направете го ритуал, без който не можете – и ако само един ден го пропуснете, ще ви се струва, че сте загубили голямо богатство. За този ритуал не са необходими специални условия. Може да го правите навсякъде и по всяко време. Ако сте в спокойна обстановка, резултатът ще е по-добър.
Незрящите хора чувстват светлината и затова могат да съществуват и да мислят нормално.
Светлината е всепроникваща. Благодарение на нея вие виждате всичко около себе си. Светът без Светлината е невъзможен. Осъзнайте това и приемете Светлината като Божество. Тя е Божество! Тя ви твори и ви поддържа живи, дава ви възможност да се развивате и да се радвате на света.
Само за миг си представете, че Светлината напусне вашия свят. Обикновено човек оценява нещата, когато ги загуби. Това е голяма грешка. Има смисъл да цените нещата, когато те са.
Затова обичайте Светлината, използвайте я. Обяснявайте є се в любов. Разказвайте є за своите проблеми и преживявания, вместо да натоварвате с това вашите близки и приятели.
Светлината има много по-големи възможности да ви помогне – нали помните, тя е Божество. Тя ще трансформира вашите чувства и болки и ще ви даде верни идеи за разрешение на проблемите ви.
Звучи невероятно, но е вярно! Остава да опитате!

Непознатият

   

В живота понякога завивамезад ъгъла и всичко се променя….Там на слънце или сянка, без значение -стои един непознат….заради нас .мести фигурите по дъската , докатоне го гледаме.Трие сълзите от очите ни когато ни се струва ,че се смеем и гипоставия на езика ни ,за да познаем горчвия им вкус и да потръпнем .Това се случва и в най-внимателно обмисления живот …Живот ,отдалечен на много мили ,скритдалече в пустощта с наивната вяра ,ченикакви ловци ниама да го открият…Но такива съществувания са вече на изчезване .В ловния сезон те са първите жертви …Много често най-силните хора ,години наредопазвали съкровенните кътчета на душите си ,са тези ,които охотно  се преближават до непознатия зад ъгъла !!!Мислят ,че той не е там заради тяхи откриват ,че грешат .но тогава вече е много късно….Един ден когато се вгледат в себе си ,намират отпечатъци от неговите пръсти навсякаде.и без значение колко силно вали ,тези отпечатъци остават>>….Настъпва обрат……Нещо дълбоко и силно се промения ии нещата завинаги остават други .Времето сменя скоростите – ускорява илизабавя ход – според собствените си капризи.Утрото наднича през прозореца по различен начин ,а нощта изглежда по-непрогледна и страшно тиха.Шумовете от детството вече не се чуват.Срещаш ниакого и ти се струва ,че вече го познаваши единствения възможен отговор  е ….просто да…

ТЕАТЪР

 

По улицата – с шапка от безумие –идва идиотът на квартала. Усмивката му като пълнолуние привлича погледите на околните. И изведнъж променяме лицата си –падат ежедневните ни маски. По бръчките ни каменно застиват гримаси на антични богове. Но тихо!В обувки от наивно тържество пристъпва идиотът на квартала и в стъклените му очи се чупят насмешливо насочените шпаги. Сред хорът от презрително хихикане той пее всяка сутрин „Марияна“, а няколко проскубани кобили цвилят от възторг и ръкопляскат. И странно намирисва на бунище, а всички сме ужасно чистоплътни и може би е време да разчистим калните обори на душите си. Защото смешно е да се опитваме да превърнем драмата в комедия и в театъра на идиотите

да играем ролята на гении

метаморфози

   

Звездите имат своя екзистенция.Те биха съществували една без друга,ако не бе им нужно да сравняват блясъка си.И в тъмното небе на страститеби имало по-малко глупост, ако познавахме добре природата на звездното привличане.Бих искала да не оплакваме смъртта им,защото тя ги продължава повече, отколкото отрича.Безкрайно много са метаморфозите на глупостта,и подозирам,че всяка черна дупка във вселенатазавършва някъде с чувствително ухо.Да прекратим фалшивото си стиховиенеи нека гледаме по-честопрез светлофилтрите на своя разум.Тогава може би ще забележим,как непотребните отломъци изгряват по небето,а онзи, първобитният, насъсква бронза срещу камъка

и под ръцете му се ражда Смисълът