Паднах

Паднах – простете .Паднах и една сълза застърга зажаднялата ми буза.Днес счупих лубимата си чаша и преглътнах стъклените късове  ,за да ги чувствам по-близки. ….Днес обидих приятеля си -за да го обикна по-силно…Отрекох живота за да живея по-истински .Забравих за утре. Днес забравих за утре – паднах…..Препънах се в  стрелките на часовника………просто паднах, кратка болка ,ранено самочувствие.Дните сплетох в най-дългия пуловер…..Бях започнала от края и все не достигах началото.Изпуснах последната бримка…………….……………Простете , просто Паднах…

ТЕАТЪР

 

По улицата – с шапка от безумие –идва идиотът на квартала. Усмивката му като пълнолуние привлича погледите на околните. И изведнъж променяме лицата си –падат ежедневните ни маски. По бръчките ни каменно застиват гримаси на антични богове. Но тихо!В обувки от наивно тържество пристъпва идиотът на квартала и в стъклените му очи се чупят насмешливо насочените шпаги. Сред хорът от презрително хихикане той пее всяка сутрин „Марияна“, а няколко проскубани кобили цвилят от възторг и ръкопляскат. И странно намирисва на бунище, а всички сме ужасно чистоплътни и може би е време да разчистим калните обори на душите си. Защото смешно е да се опитваме да превърнем драмата в комедия и в театъра на идиотите

да играем ролята на гении

метаморфози

   

Звездите имат своя екзистенция.Те биха съществували една без друга,ако не бе им нужно да сравняват блясъка си.И в тъмното небе на страститеби имало по-малко глупост, ако познавахме добре природата на звездното привличане.Бих искала да не оплакваме смъртта им,защото тя ги продължава повече, отколкото отрича.Безкрайно много са метаморфозите на глупостта,и подозирам,че всяка черна дупка във вселенатазавършва някъде с чувствително ухо.Да прекратим фалшивото си стиховиенеи нека гледаме по-честопрез светлофилтрите на своя разум.Тогава може би ще забележим,как непотребните отломъци изгряват по небето,а онзи, първобитният, насъсква бронза срещу камъка

и под ръцете му се ражда Смисълът